автор: flood

МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ

Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Това е невъзможно броене.
– Тук не е имало престъпление – каза на лейтенанта, който дойде преди него да обследва обстановката и носеше тефтерче да записва всичко. – Това не е труп. Вдигнете го! Ето че става. Опаа! А така! Обискирайте го прав, мръсникът. Не можете ли? Ето как.
Трупът се свлече, а инспекторът нареди да го вдигнат и го закачи на куката за дране на животни в офиса си, отви намираща се в чантата му помпа за самолетни гуми и натисна с петите си. Въздухът изсвистя наоколо.
– Виждате ли? Всичко е въпрос на въздух. Въздух под налягане. Този човек не диша. Не разбирате ли, че има нужда от въздух?
Остави безцеремонно помпата, запали булдозера си и тръгна да пие кафе в центъра на града.
– Инспекторе, инспекторе... – Лейтенантът тичаше след него, зачервен, уморен и почти умен. – Инспекторе, пропуснахте, нещо! – каза с последните си конски сили. Той други сили нямаше.
– Какво да съм пропуснал? – отсече водачът без да спира пръднята на булдозера. – Това е теоретически невъзможно. Говори, лейтенант, ако ти стиска ауспуха!
Стисна му и рече:
– На практика не установихте, че трупът е немъртъв. Има огнестрелна рана в него. От куршум.
До кафето имаше само няколко минути. Водачът не обичаше да го занимават с глупости толкова близо до целта.
– Виж, вихрогоне, свойствено е за куршумите да попадат в тела. Тези тела се оказват мъртви в повечето случаи. Не са ли ви учили в училището да стреляте по мишени? Или в казармата? Не сте ли мушкали торби с пясък? Този човек е умрял. За бога! Тук няма престъпление. Но бих препоръчал да продължите обиска на този, хм, мъртъв. Никога не се знае. Понякога заспалите изглеждат като мъртви, лейтенант. Изтарашете го навсякъде. Вероятно ще откриете пари. Вземете ги. Парите, за разлика от мъртвите, никога не спят.
Лейтенантът недоумяваше и размахваше ръце пред возилото. Крещеше:
– Инспекторе, може ли да се кача при вас? Убитият е мъртъв! Нека да обясня. Ще се наложи да правим аутопсия... Ще помоля за разрешение!
– Разбира се, че не може! Нали виждаш ли, че разследвам, по дяволите? Но щом настояваш, ще те смажа. Очевидно няма как да продължа работата си иначе. Гъсеница такава. Мръсна гад несъобразителна!
Гумите на булдозера бяха огромни и тежки. Лейтенантът не проговори вече, тефтерчето му потъна в земята. Нямаше как да говори. Беше се превърнал в пеперуда, а те не са приказливи. В дневника на полицията отсъстваха регистрирани случаи на убийства за този месец. Нито за другия. Още по-малко – за месеците занапред. Инспекторът знаеше това и очакваше повишение. Можеше да му дадат танк.
Без друго в района беше пълно с пеперуди.