автор: Marisiema

Как липсва ми настъпващият изгрев,
когато изгревът във розово расте,
когато палавият слънчев лъч надниква
във чашите с димящото кафе,

когато се усмихват дървесата,
поръсени от бисерни сълзи,
разтварят радостни лица цветята,
погалени от първите лъчи!

Докоснато от светло, ново утро,
сърцето ми щастливо да тупти
и светлата надежда да изплува,
и тялото от жажда да гори!

Как липсва ми забързаният делник,
изпълнен с волни, парещи мечти,
когато близките край мене тичат
с доверие във топлите очи!

Как липсва ми и огненият залез
с прохладата в настъпващичт мрак,
луната със звездите си омайни
и полета вълшебен на нощта!...

Как липсва ми това щастливо време,
в което няма скука, няма празнота!
А днес души ме тъжно ежедневие -
самотно, в сива и горчива тишина...