автор: marisiema

Понякога съм нежна като утро,
като прозрачна, пъстра пеперуда.
Сърцето ми прелива, бие лудо
и щастие лицето ми облива.

Понякога съм силно разгневена
на този свят коварен и лъжовен.
В главата ми се блъскат замъглени
най-лоши мисли, бликнали неволно.

Къде е мястото ми, где го пазиш
в голямото си царство, Боже свети?
Кориш ли ме, или ме оправдаваш,
прострял коравата си длан над мене?

Във Ада, мисля, че не е, не бива.
Нали в сърцето си доброто нося?!
А Раят приказен не ми отива,
защото грешките зад мене ходят.

Дали пък имаш нещо по средата
за тези като мен, недоразбрани?
E, не дворец - да има слънце малко
и вечери спокойни и омайни...

Във топла тишина да си почина,
сърцето ми да стихне, да зарасне
след битките във земните години,
сред погледите зли и кръвожадни.

Ти, мили Господи, ти мой защитник,
и вяра, и надежда в дните тежки!
Дано е блага твоята десница
във другия живот незнаен, вечен?!

Такива мисли често ме разнищват.
Да бъда Ангел? - Не, не беше лесно.
Но Дявола за гушата го стисках.
Каква съм? Праведна ли, или грешна?...