автор: centsche

Прости, че исках да съм хубава жена –
уверена, поддържана, красива...
Прости: въздигнах твоята цена
и в чувствата не бях аз пестелива.

За галещите утрини прости, шери!
Прости за вечерите ни прeкрасни...
Нима насила идвал си при мен?... Уви...
Усетих потвърждения негласни...

Прости, че в мъка през балкона не успях
да полетя към оня свят свободна.
Разочаровах те, но вярвай ми: държах
да бъда твоя спътница грижовна.

Признание, похвала, уважение
с надежда чаках... Моля те, прости!
Прости, че тънех в тежко неведение,
но обичта към теб ме заслепи.

Единствено не искам да прощаваш,
търпението да съм още тук.
Със свободата сам се награждаваш.
От мен не чакай нито вест, ни звук.