автор: Nika

Предрезгавял цигулков лъч
гласът ми
(и неизмълвени думи)
Урна за праха на овъглените
сърцето ми
(и дълго тлееща жарава)
Утеха за премръзнал странник
ръцете ми
(и жадни за солта на тяло)
Разумно привлекателен, дори щастлив
животът ми
(и глухо носталгично безпокойство)
и все пак
преди
да дойде времето
опряла гръб на изкорубен ствол
в непроменен от векове декор
в най-древната трева да се обвия
и в смуглите ръце на мека смърт
със секнал за последно дъх
да стихна
Преди това
(отвъд несвършеното минало)
търпелива те очаквам
тиха
на твоя свят
в покрайнините