Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 461
ХуЛитери: 2
Всичко: 463

Онлайн сега:
:: rajsun
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНяма те - на Крис Корнел
раздел: Поезия
автор: Lefty

Отсъствието е най-голямото присъствие...
Болката е свята.
Теб те няма,
а в душата ми светулките
са мъртви.
Китарите ридаят.....
.................................
Търсят те.
Струните дълбаят поезия
по вените ти вкочанени-
стъкла премръзнали от хорско отчуждение.
........ миговете единение,
когато ми разказваше за мен, за нас, за другите...
Тези, които ни отхвърляха.
Няма те!
Отсъствие-
разпадащи дихания от Музика...
Съвършенство погубено от предрасъдъци...
Поклон пред паметта ти.
Вечен в сърцето ми,
в ума ми.


Публикувано от Administrator на 21.07.2017 @ 12:01:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Lefty

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 21:00:04 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Няма те - на Крис Корнел" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Няма те - на Крис Корнел
от mariq-desislava на 21.07.2017 @ 15:23:47
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, Лефти, Лефти, благодаря ти, че го написа, знаеш ли колко пъти се опитвах да издокарам нещо словесно за него, но сърцето ми се свива всеки път и зарязвам всичко. Някак в една или друга степен нашето поколение остана в 90-те, Крис също, и приспособяването към новите условия на чувстване и мислене е обречено на провал, колкото и да се залъгваме, че плуваме в свои води. Извинявай за обобщението, но това ми е болна тема и наистина успя да ме разревеш, защото си откъснал парче от душата си и си я поднесъл в този текст, има хора, които само за малко идват на този свят да ни покажат съвършенството и особено, ако изпреварят времето си, остават неразбрани, но аз мисля, че Крис беше на точното място и в точното време, както и в точните сърца.
Сега ще ти споделя нещо лично, ако искаш, игнорирай го - аз исках да си ида още на 20, правих усърдни опити в тази насока, сега на 39 пак ме обхващат такива мисли, но Там определено не ме искат, иначе нямаше да ти пиша това...
По някакъв странен начин смъртта на Крис ме пречупи, казвах си - ето, щом той оцеля, ще съумея и аз, някак той не носеше сиатълската стигма, за другите - Кърт, Лейн, беше ясно, че са обречени, но никой не знае колко килограма болка може да износи една душа...


RE: Няма те - на Крис Корнел
от Lefty на 21.07.2017 @ 16:24:57
(Профил | Изпрати бележка)
Душата ми се изтерза.
Изплака се.
И млъкна.
Удави се в безумието
моите мисли..............
....................................
ПП:
Проядена е кожата и
от хиляди умирания...

]


Re: Няма те - на Крис Корнел
от Kanegan на 21.07.2017 @ 15:04:53
(Профил | Изпрати бележка)
Красива изповед на сърцето!Трогателна и истинска!Поздрав!