автор: Angelche

Открехна лекичко вратата
от там в душата ми надникна.
Опита се да разрушиш стената,
а болката от мене в теб проникна.
Видя ме как препъвам се,
как всяко камъче скала е,
от вятър бурен как огъвам се
без шанс душата да мечтае.
Отне ми бурите в живота
премахна и скалите стръмни,
свали ме от човешката Голгота,
душата ми с усмивка да осъмне.
Тогава ти ме пожела
такава малка и обрулена
постави във краката ми света
за да ме видиш пак пробудена.
Препъна се във мен
и аз в живота ти нахлух,
да ме откриваш ден след ден
и да докоснеш тъжният ми дух.
За теб бях само непозната,
която трогна те безумно,
тогава в мен видя жената
дали за теб ще е разумно.
Така като Адам и Ева
усетихме първичното, греховното
и бях за теб едничка дева
разбрал, за теб съм аз съдбовното.
Знам Господ прати те при мене
с любов безкрайна да ме обградиш
и да премахнеш всякакво съмнение
от мен самата ти да ме спасиш.