автор: wingless

Пресичат се секундите в една,
а времето на сляпо се преструва.
Навярно някой ден ще разбера,
че всъщност този миг не съществува.

С онази непонятна лекота,
с която в празнотата се проглежда,
когато тишината е дошла
и всичко съвършено се подрежда.

В безкрай от всички случени “сега”
без някаква особена причина.
Навярно някой ден ще разбера.
Ще спра за миг.И после ще отмина.