Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 2
Всичко: 452

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ пак е лято
раздел: Поезия
автор: marisiema

И пак е лято. Морето сякаш спи,
на юг протегнало ръцете мокри.
А залезът над къщите пълзи,
събрал в могъщите си шепи огън.

Луна бледнее, топъл полъх я теши
и приливът вълните гали нежно.
Какво ли още, Боже, ме държи,
та се потапям в чудото вечерно?...

Залязва слънцето. И птичите ята
кръжат над мене като облак рехав.
Във писъка им глъхне моята душа
и мъката отеква във небето.

Задушно е, а горе сребърни стрели
като езици лижат свод небесен.
Душата ми събудена тупти
и рови се в сърцето ми ранено.

От този огън спира ми дъхът.
И сякаш в миг ще пламне и сърцето.
Аз знам, че кратък пристан е светът,
че ще сме вечни горе, на небето.

Но този свят младее, няма да умре.
Какво, че в него само сме на гости?
В зори ще светне пак това море
от фосфора на слънчевите пръсти.

И над съдбата ни, над цялата земя,
над власти, над епохи и пространства
ще свети ярко като бисерна звезда
стихът - изстрадан, и горещ, и страстен.

Не ни плашете, горди хоризонти!
Тополи, пейте ни със нежните листа!
Мечти летете, неподвластни на закони!
Поетът е по-силен от смъртта!

И даже да ни няма в следващия миг,
вълните, бризът ще нашепват сладко
роденият в сърцата ни богати стих,
прекрачил границите на живота кратък...


Публикувано от Administrator на 19.07.2017 @ 12:08:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   marisiema

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:31:40 часа

добави твой текст
"И пак е лято" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И пак е лято
от leslieshay на 19.07.2017 @ 16:43:57
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки иска да остави следа от себе си на този свят. Прекрасен стих!


Re: И пак е лято
от Marisiema на 20.07.2017 @ 08:40:24
(Профил | Изпрати бележка)
Taka e! Иначе защо сме дошли? Хубав ден!

]