автор: pavlinag

Ти, Господи,
защо не ме пита,
преди да ми спуснеш душата?
Опакова я бързо в мехура
и хайдееее хързулна я долу!
Тя летя по пързалката,
в ужас обзета, горката,
а ти, Господи,
даже не й обясни,
ако има проблеми,
с кого да говори!

И защо не ú даде
инструкции, Господи, ясни -
тъй, написани хубаво;
детска душа да ги срича?
Все едно е пакет,
изпаднал от ракета Господня.
Толкоз много ли, Господи,
беше трудно
да й подскажеш,
че я обичаш?

Във краката ми
изневиделица, Господи,
тупна вързопът.
Аз го взех и погалих
ревящото бебе с усмивка.
А ти, Господи, гледаше ли отгоре?
Ей тъй, нá, любопитен да видиш
как го увивам
в престилката си?