автор: marisiema

Не, не можеш да изчезнеш горе!
Оставаш с нас, във зимата, във зноя,
във моето сърце и в синовете твои -
такава е Божествената воля!

Нали обичаш силно? Мил съпруг си, татко.
Повярвай, както вярваме и в Бога!
Смъртта ли? Тя е просто друго царство
и всички ще се съберем отново.

Човеците сме, явно, тежко прокълнати
да сме въздишка кратка на Земята.
Усмихваме се, борим се и плачем.
И само ЛЮБОВТА ни е подарък...