Измежду сградите безлични,
черен синигер прелита.
Мъчат го истории трагични,
над чужди места се скита.
Сега скрит в градската върба
пропява своята песен,
разказва за горската съдба
и полет, никак лесен.
Останал без своя дом,
има само свобода пред себе си,
ала тъжен е всеки тон,
изпят и изпълнен с белези.
Неговата свобода,
като рана е в крилете
и няма място на света
с което да заличи спомените.
А върбата слуша песента на скитника,
изгубен в собствения малък свят
и плаче, потънала в мъка
по поредния дом, излишно пропилян.