автор: Radost-ina

На Наско

В едно море открило се за нас
ключета две сърцата ни отварят.
А всички наши случки с теб са карти,
събрани от житейския атлас...

Очите ни са без условни знаци,
едни у други взират се в захлас
И обична е тяхната миграция.

Прибоят на вълните предстои,
но ние сме отглеждали надежда
за идните, които ще проглеждат
през пръстена на земните си дни...

Но ние с теб сме само псалмопевци.
Пространството на хвърлените мрежи
пак пълним с раковини и седеф...

Радостина Драгоева