автор: ralis

Решил си да пътуваш до града, в който е направена първата семейна снимка, на която те има. Застанал си далеч от всеки подозрителен поглед и гледаш към вълните с благодарност, че съвсем скоро са те понесли в правилната посока. “Донесен” си от тях до “Брега на спасението”.
На стотина метра се намира този бряг от снимащия. Не откриваш същото место, разбира се. Там вече е обрасло и пейките не се виждат от улицата. Има чадъри изпрани рано сутринта, й няколко циментени вази. Снимал те е фотограф Гаро . И май всички си спомняме неговият фотоапарат, неговият еднометров бял заек. Върху тази снимка наистина пише: фото Гаро, а между мен и брат ми е белият заек…

Замених морето за планина. И тази планина прилича на държава. Морето, според някои струвало по евтино от тази държава, представете си. Съвсем наскоро отново си зададох въпроса море или планина, а Таня каза, че когато получа наследството със сигурност ще заговоря и за океани. Някой хора не обичат нито планини, нито морета, а само си стоят у дома и превключват от канал на канал докато батерията на дистанционното не се обезличи. Гастролирал съм в един град, в който късно вечерта на открито, не далеч от шадравана по лявото рамо ме ухапа мъж на средна възраст с бенка върху дясната ноздра. Хората, които хапят хора би трябвало да бъдат поставени под вечна карантина.
В Бургас живях до деветнадесетата си година. За онзи рожден ден не получих саксия с мушкато – Подаряващите знаеха, че никога не бих оставил мушкато неполято. Ако съм изкарал саксиите пред вратата тази работа я върши шивачката, ако ме е нямало само двадесет и четири часа обикновено със саксиите всичко е наред. Толкова са се размножили мушкатата, че ме питат каква е „тайната на занаята”, а аз отговарям: в поливането. Много саксии са наредени върху пода: зелени, сини има и една кървавочервена. Всичко онова, което произвежда чист кислород заслужава особено внимание.
Кръстен съм в църквата св. Иван Рилски, но когато са писали в кръщелното са объркали името ми. След това тази грешка никога повече не се повтори. С И и А е по-добре отколкото със Е и Я, мисля си. Моята кръстница живее в квартала, който се намира до голямата болница, но не поддържам връзка с нея. Нямам й телефона, а пощенските ми гълъби не знаят точния и адрес. Когато се видяхме за последно бях висок метър двадесет и пет. Така е…роднините заминават. Сменят занаятите си. Ковач до петък вечер, а в събота сутринта вече си кошничар. Само гълъб не мога да стана, а ми се иска да съм. Имам чувал пълен с пера, за да си гълъб не ти трябват кой знае колко пера. Защо да е трудно да си гълъб? Тогава ще се разхождаш безгрижно. Чат- пат ще те колят, чат-пат ще умираш дори и ако внимателно пресичаш улицата, но заради красивите пера всеки ще те ухажва. Ще пишат само хубави неща за теб и със снимките ти от вестника никой няма да си бърше задника. Ще влияеш върху апетита на разгонените котараци. Да си гълъб е безкрайно симпатично. Всъщност доста си приличат и в гълъбовата тълпа враговете трудно ще те разпознават.

Завърнах се! Нареждам се на опашката за топло кафе. След малко слънцето ще изгрее и няма да има нужда да включвам светкавицата, когато снимам плажа, останките на кораба, които бяха черни на цвят и преди. Предреждат ме. Става ми неприятно и извръщам глава на страни. После пак ме предреждат и настроението ми окончателно се срива. Оказва се, че за всички има топло кафе. С четиринадесет пакетчета захар в джоба ще си спретна цял един шербет, който със сигурност ще свърши преди да стъпя върху пясъка. Прекалено многото захар в кафето доказва, че има глад за настроение. Още няколко пакетчета и супер-шербета е готов. Трябва ми вода. Водата в 6:18 часа се оказва най-големия ми проблем. После в арабската закусвалня забелязвам един бидон. Стискам зъби и мълча. Ако подхвана разговор за бидона ще се забавя прекалено дълго и някой ще легне върху моя плажен пясък. Колко пъти се е случвало да закусвам, обядвам и вечерям със арабски сладкиши? Калорични са, защото са фрашкани с орехи. Едно от нещата за които са виновни, е че развалят апетита. После луничавият тарикат отново прережда. Признавам, че след по-малко от час щеше да постъпи така с мен и на опашката за тоалетна. Пререждайте ме, пререждайте ме. Имате късмет, че дряновицата остана във влака!
Никъде не намирам изворна вода и решавам през деня да я карам на каквато има. После се настанявам удобно на хавлията и слагам шапка. Появяват се й нудисти, но тяхната драма продължава повече от моята. Моята свършва в два без петнадесет, когато вече имам дузина уговорки с екскурзоводи. В два без пет разбирам, че душовете пред мен работят. Нареждам се на опашката. Луничавият тарикат ме прережда отново. Изкъпва се заедно с мижавия си сладолед.
Екскурзовода понякога кара колело в морската. Търси хора, на които да разкаже житието й битието си. На мен ми трябват читатели на него слушатели. В два и десет вече върху лицето му блести усмивка. Срещнал е добър слушател. И слушатели е трудно да си намереш в днешно време. Ако си част от сбирка на единомислещи със сигурност по някое време ще ти дадат думата.
Снимам всекиго й всичко, защото в албума ми още има празни страници… Съвсем навреме разбирам, че шарените ми бански не се харесват на екскурзовода. Докато суша банските на една полянка в морската екскурзовода заговаря луничавият тарикат. След това се приближава до мен и ме моли да се сдобря с него. Как да се сдобря с него като винаги предрежда? Ако се откаже от този навик със сигурност ще му подаря риза.
И подаръците си нося в раницата и парите също. Когато екскурзоводите се уморят от мен просто ги изоставям! Тогава това се случи в шест без десет.
Изоставен, без пукнат лев в джоба екскурзовода започна да пие. После срещнах един приятел от юношеските години и му обещах да нощувам в тях. Разменихме си телефонните номера, но след по-малко от час се засякохме отново.
Екскурзовода тогава беше заспал върху пейката - мъртвопиян, без пукнат лев в джоба. Луничавият тарикат се приближи с бавни стъпки. Подадох му пълна чаша. Забраних му да предрежда: жадните, босите, сираците.
С колело до тях са петнадесет минути. А после в домът му открих "банята на уморените". Водата облива тялото ти има й предястие: пълнени чушки, които плуват в сладък сос.
На другата сутрин си тръгвам! Влакът е полупразен. Тръгва с половин час закъснение, защото е очаквал някой. Разбирам, че го има в списъка на пътуващите до последната гара от маршрута.