автор: Angelche

Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
на пръсти боса към теб да вървя,
да приспивам тревогата в дните ти.

С дълга роба, току до нозете,
в късна доба към тебе пристъпвам,
а робата бяла, с чистотата на цвете,
думи нежни изричам, а после замлъквам.

Отпиваш от нозете ми капки роса,
те за теб са биле омайно, което обичам
и на глътки поемаш от мен сладостта
с всяка глътка на любов те обричам.

Самодива, по поляните нощем се нося
и желая да стигна с теб до звездите.
Луната огрява ме и към тебе път прося
с прашец лунен да посипя бедите.

Самодива, не знам защо така ме нарече.
Самодива, не знам защо така ме видя.
Самодивската роба пред тебе се свлече
и разкри се нежна душа на жена.