автор: osi4kata

Душата има право да мълчи,
душата по презумпция е няма
Ликува мълчаливо и боли.
Душата други фази няма.
Виси у теб. Невидима луна.
И ти влияе с тиха неизбежност.
Понякога със приливна вълна
залива те безмълвната ѝ нежност.
Друг път ограбва звездния ти миг,
изстъргва гордостта ти до основи
и ти вменява хиляди вини,
изгубваш се и раждаш се наново.
Душата има право да мълчи,
душата има право да те съди
и право да ти разреши
да бъдеш или да не бъдеш.