автор: 6ureia

Насън усещат че сънуват,
и времето им е замряло.
С възхита тишината чуват
под звезното си одеало.

В съня им шета цветна радост;
усмихнати дори се чудят,
дали да вземат да събудят
заспалата си младост...

И даже смучат своя палец-
бозаят кръв от свойте вени.
Лицата им са тъй засмени,
подобно на пиян страдалец.

Дори щом дойде с тиха стъпка,
кошмарът за да ги уплаши,
страхът им пир е-не е страшен-
той носи им приятна тръпка.

И сякаш в плен на чуден фокус,
край тях прелитат пеперуди,
и те ги гонят като луди
с безкористна жестокост.

В съня си те са тъй смирени,
че чак започват да се чудят,
дали да вземат да събудят
заспалото си време...