автор: solar

Прозрачна съм...
Онзи,
който не е ослепен от очите ми,
ще види небето в тях...
повдигам клепачите му -
виж
бавната улица под него,
там
само капка е самотата,
другото съм аз,
моят смях,
пришит в малкото ти джобче
и сънят, в който
очите ти са водни кръгове
след хвърлен камък,
      когато ме гледаш...