автор: lightgreen

Малката смърт -
и като монахиня в краката ти изкупувам онези грешки, които друг не ми прости.

Ръцете ми са вързани, пред бога, зад гърба, когато изкуплението ме удря, боли като плесница.

Една две три и не съжалявам че имам синини, когато ме докосва божественото,
а устната ми пак кърви и може би когато ме удариш пак ще стена, но пък няма да боли.

Ако моля за вода ми дай оцет.

Няма изкупление. Но има рай, когато съм в краката ти, устните разтворени в молитва, като богомолка.