Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 545
ХуЛитери: 2
Всичко: 547

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСкиците на мрака
раздел: Други ...
автор: elsion

Студено е. Безцветните реликви
в гората от непостижими истини
хладнят. Към тъмното привикнах,
но не и към студа на мислите.

Мъглите тук са перлено дълбоки,
поглъщат гладно звуците от стъпки,
в памуковите нишки джабъруоки
отваря в хипотезите ми кръпки.

Понякога са толкова големи,
че в тях се рони тъмна пустотата,
а тя наместо всичко да ми вземе,
внимателно зачерня път в краката ми.

Студено е; сред съчките изгнили
в гората от непроходими спомени
ме спъват сиви скелети от миналото,
треперещи от липсата на огън.

Аз стискам здраво скиците на мрака,
измръзналите чернови на всичко;
и само принцът-студ крепи ръката ми.
В гората на умиращите срички.


Публикувано от Administrator на 05.07.2017 @ 18:15:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 13:42:12 часа

добави твой текст
"Скиците на мрака" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Скиците на мрака
от Hulia на 19.07.2017 @ 16:47:47
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Единственото смислено нещо, което мога тук тихичко да река, е, че Скиците на мрака са създадени от Майстор и...тук наистина умират сричките, (поне с моите това се случи) - надявам се всичко това да е за Добро...:) Здравей, Елси! :)


Re: Скиците на мрака
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.07.2017 @ 10:27:58
(Профил | Изпрати бележка)
И аз се надявам :)

]


Re: Скиците на мрака
от mariq-desislava на 17.07.2017 @ 11:24:02
(Профил | Изпрати бележка)
Когато не е достатъчна дори безкрайносричната любов, влизам в твоята гора да помълча и да се загубя. Съвсем завинаги.{}


Re: Скиците на мрака
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.07.2017 @ 15:52:25
(Профил | Изпрати бележка)
да... и светлото, и тъмното си имат причина и смисъл ")

]


Re: Скиците на мрака
от secret_rose на 06.07.2017 @ 18:48:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много силно.
Но там, където е студено всички огнени емоции изстиват и остават само истинските...


Re: Скиците на мрака
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.07.2017 @ 11:03:39
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги хвърляш светлина в тъмното.
За да видя нещата по нов начин, може би :)

]


Re: Скиците на мрака
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.07.2017 @ 11:53:47
(Профил | Изпрати бележка)
Изумително стихо...
Няколко вселени от милиарди мозъчни клетч/ници умряха в мен, докато се напъвах да измисля що-годе приличен коментар. Всуе. Ужасяваш, ужас ваеш с думите си, събираш калта от мрака ни и смразяваш, смразяваш, смразяваш... И-лю-зи-о-нист-ка си, играеща си с тънката тъкан на възприятията ми...

Искам слънце за теб, Елс, искам слънце...


Re: Скиците на мрака
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.07.2017 @ 17:17:23
(Профил | Изпрати бележка)
Тъмни просеки с полудяващи птици по клоните...

Слънцето следва осъзнаването. Но в дълбините на ума е нощ, в която някои успяват да въведат порядък и мека звездна светлина. Други - не.
:)

]


Re: Скиците на мрака
от daro на 06.07.2017 @ 08:08:00
(Профил | Изпрати бележка)
Елси, преди една година написах едно изречение, което не успях да го доразвия нито като теза, нито да го втъка в стихотворна черга.
На мене, то ми звучи като мото за тази твоя творба. Подарявам ти го от сърце... а ти не го приемай като бреме и задължение! Всяка записана, калпава мисъл, спокойно може да заеме мястото в конусовидния обем от мрежа с дъно и отвор. ;)

Тревожно е умението ни да тъчем
подменената пътека на човека
със злокачествени възли.

...(.)



Re: Скиците на мрака
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.07.2017 @ 16:49:23
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, даро...

Всяко такова (тъмно тъкаческо) умение е сигурно част от това да бъдеш човек.
---
А моят вдъхновител беше :

"Към тебе, гняв, навеждам си ухото,
ти, който си баща на много грешки –
макар и лош, съвет ми дай, защото
ми е студено в тия тънки дрешки."
(Д. Тонев)

]


Re: Скиците на мрака
от daro на 06.07.2017 @ 17:22:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар... Елси!

Днес е един добър мой ден - започна с обръщение към теб... и завършва с нещо любимо от Добри, което ти ми сподели...:)

... и нека "империята отвърне на удара" ;) с нещо от Иван Методиев

* * *

Не ще проникне никой в същината.
Ако в душата си не се е взрял...

Две капки от живота съм видял:
Една в очите му, една - в дъгата.
С богатствата на просяк съм дарен -
И вечно търся хубост в грозотата.
Скърбя, ала за радост съм реден.
Лъч истина откривам сред лъжата.
Ако е малко черен моят стих,
Виновна за това е светлината...
Аз сам съм извора, от който пих.


]


Re: Скиците на мрака
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.07.2017 @ 11:05:40
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря и аз - за този хубав стих :)

]