автор: Marta

Живеем като хъшове - немили-недраги по пътища-кръстопътища.
Живеем си като хъшове в сърцето на пъклена суша.
С пукот възпламенява хъсът ни, търпилото се пропуква
и ливва отгоре ни юлски дъжд, сгромолясва небето счупено.

Живеем си като хъшове - дните ни излинели, обувките ни прокъсани,
работните ни недели. Дърветата ни по пътя, разперили шарена сянка,
и кладенеца, и камъка, тревата - зелената мрянка
на топлия летен следобед
в ръцете ми се премята.

Живее се, като хъшове.
С хъс и с главня - главата.