автор: StefkaMiladinova

Имало някога там, високо горе в планинските висини, двойка орли. Те не били много образцови, загрижени един за другиго от самото начало на пътят им заедно. Но пък и тези неща са самата лъжа за почтеността на много двойки, пък били те диви зверове, птици, просто животни създадени от природата, Бога.
Е, чували сте за това, че орлите са птици дълголетни,хищни,горди и с много неща изключителни...Та тези орли вече си имали две яйца,а орлицата дори знаела, че близо е деня да видят своите деца.Бащата на тези деца от природния ред бил задължаван да бди край тези яйца,да ги брани дори.Не, не че не му било по вкуса,но...А и всички негови връстници правели тези неща: бдели,спазвали реда на сътвореното от природата.Тъй че нямало и защо да не стои в гнездото и да чака да си видят децата.И му се видяло не малко занимателно.Минавали му през ума и други неща: че може да изчезне, да литне без да се върне; да ги изхвърли....Кой ще му пречи?!Кой ще знае това?! Е-е-е,колко много свобода има на вси страни.Може да се живее и без задължения,в други земи,планини, без ангажименти...Особено пък и край една не дотам приятна вече орлица, жена,де.
Сигурно и вие познавате такива семейства,родители...
Та Орелът тогава, такива неща изпитвал, тъй го чувствал,че не му пречи и да бъде баща.Хубаво е.По-добро няма и за такъв като него от естествения ход на живота.Затова и дошъл денят, в който орлетата се показали.От тук нататък майката и бащата имали грижа за децата.
Но годината се оказала сурова.Нямало леко и лесно хубава храна.Вода от далече трябвало да носят.Това не е кой знае какво за здрави и силни орли,Но тези!...
Те просто били съвсем други,макар и орли.Бащата предпочитал сам да се храни.Ами децата? - Тях майка им да ги храни!Майката е за това: да отглежда деца, да са чисти,да полага грижи.Е, той трябва да й помага, но ...Той не бил от тези.А даже и тя...Всичко това:дом,деца,храна...Защо да се грижи тя,майката сама?!
-Как не!
-Ти си една!....Не майка - орлица, ами самата никаквица!Безчувствена,без уважение...И грозна!
-Досущ като тебе!А!? На кого ги разправя?!...На мен не са ми дотрябвали деца!...
-Че на кого му трябват,а? - И орелът взел,че я фраснал яко.
Тя само това и сякаш чакала.Литнала и викът й се чувал далеко, далеко...
Природата.Тя е тази,дето дава деца.Не те пита дали ги искаш сега и кога по-късно.Природата не те пита,не се съобразява с вкуса и реда, по който на този и онзи е удобно и лесно.
Та орлицата отлетяла.Наяла се добре.Дошло й на ума,че трябва да нахрани и децата си.Но това не било кой знае колко дълго време в ума й и тя полетяла сама високо горе.Тъй орлетата били зарязани.
Орелът едва-едва търпял как в гнездото му пищят неговите деца.Трябвало да им донесе вода,защото били жадни.Да им донесе и незабавно храна...О, стига!...Той не бил по тези неща.Ай,как само орлетата били жални...
Орелът не можал дълго да търпи да му врякат така.Хваналс клюна орлетата и ги изхвърлил.Ясно му било какво ще стане с тях.Съжалявал,че станал баща.Е, нямали късмет ни те,ни той с тях.
Но приказката не е до тук.Продължава с това,че тези малки деца,с различна съдба от тази на роднините си, взели че оцелели.Тупнали сред купчинки трева,листа и това било достатъчно да не пострадат.Имало наблизо мравки, малко вода; важно се подавали изпод куп клечки буболечки и това било добре като за начало.Трябвало само да се скрият добре.Никой не ги бил учил на това, но...На всеки каквото стовари съдбата.Останалото сам е длъжен да се научи.Тъй и орлетата малки се нагодили към живота си.Ядяли мравки, буболечки,мухи и то когато ги имало.Вода също - пиели,когато я има.Тъй болести,страхове,отчаяния,успехи минали през техните глави и те разбирали колкото могат нещата, животът над тях и се учели да оцеляват.Дошъл и денят, в който трябвало да почнат и да летят.Орлетата се научили и да кръжат,както го правели всички орли;да се хранят сами както всички волни и млади хищници.
А какво станало с Орела-баща?Той дори веднъж ги забелязал.Познал ги!Толкова дълго били пред очите му,веднага се сетил,щом видял едното от тях - имало характерен белег.И здравата се учудил,че са оцелели.
-Това са моите деца!!!Те са живи!!! - радвал се орелът,че е така.И изпитал страшна вина,въпреки безочието в цялата си душа.
Е, приказката не свършва до тук и сега.
Веднъж орелът-баща кръжал и щял да се прибира.Буря се задала със страшна сила.Изтръгвала по пътя си дървета,рушала всичко.Много животни не оцелели в кошмарната схватка.Орелът бил повален.Счупили се крилата му и краката.Тъй тупнал безпомощно сред купища листа и клечки.Останал там докато се пооправи.Ядял каквото можел,пиел вода когато има...
Но как?!Не стават ли в дивата природа ранените животни най-напред плячка на хищниците?Да, ако им е писано.Орлите са жилави,дълголетни птици.
И какъв живот го чакало занапред без да лети,без да е с виртуозен, невероятен,майсторски полет в небето над всички.Само можел да подскача.Кой както можел в гората,му дърпал перата и се пресягал да го излапа.
Орелът, гордата птица,се криел постоянно.Не се подавал,винаги внимавал да не го смачкат яките и хитри животни, от които преди нямал страх - тъй превъзхождал всички в своя върховен полет.
Орелът не бил доволен,че не живеел и сега по вкуса си.Но и никой не искал да знае,какво искал той.Преди така го чувствал,че може да прави каквото той иска.И това било възможно.Дори да е противен с това - какво от това.Не го интересувал никой.Не се съобразявал с каквито и да е правила на реда в природата на света.Дори и повален сега,пак не можел друго да помисли.Така бил устроен, а това не е ли на природата грешка?
Сълзи го задавяли за дълго.Да, тогава, колкото и да бил твърд,емоцонално равнодушен,бил размекнат,сразен.Не, не бил някога щаслив, от това,че се държал само както си иска и се грижел единствено за себе си.Както и да се завъртял,все едно и също нещо се озовавало в ума му.Бодвало го всеки път,удряло го право в клюна,щом опитал да се движи както преди.И това било размишлението,че светът не е създаден,за да е по угода на когото и да е.Трябва да зачита реда, който природата отрежда и законите на живота.Това другите орли сякаш не го мислели.Предугаждали поривите на своите малки деца,заедно преодолявали страха и така - докато станат самостоятелни.Всеки баща дебнел всичко,което може да сполети неговите мънички птички.Нощем търпял безсъние,несгоди, но тези изпитанияго карали всеки миг да показва на своята орлица и на своите деца,че няма друг по-добър от него за тях. И всичко това орлите правели само заради радостта от взаимните ласки на пухкавите мъничета с мама и татко.
Малко ли е това, много ли е?...Е, нашият орел в тази приказка,не знаел отговора.Но вие, мили деца, ще го научите непременно,щом отраснете и решите на свой ред да имате дом и деца.Според мен отговорът на тези неща се озовава сам в твойта душа,колкото повече вървиш към зрелостта.