автор: somebody

На теб съм се отдавала безкрайно,
за теб най-истински ме е боляло,
ти част от мен си, най-дълбока тайна,
без теб била съм край, със теб начало.

Ти в мислите ми бил си непрестанно,
да се намерим сме благословени,
споделяли сме радост постоянно
и страхове до ужас съкровени.

Изпитваше ни времето, делеше,
очите ти съм търсила, мечтала,
душата ми към тебе се стремеше,
в ръцете ти съм откровено цяла.

Не ми се смей, на тебе съм дарена.
За мен роден си, трябва да признаеш.
Това е среща предопределена.
Да се пропуснем грях е. Да го знаеш.