ХуЛите » произведение "Друга земя"

Re: Друга земя
от daro на 14.06.2017 @ 15:45:56
(Профил | Изпрати бележка)

според мен, не е лошо това стихотворение, но как да кажа... няма"пиниз" :)

... премислено, ограмотено, подредено, уморено... изсмукано до корен, живеца му

... с две думи - нежизнено за старостта

Светъл ден!

Re: Друга земя
от wingless (wingless@abv.bg) на 14.06.2017 @ 16:43:12
(Профил | Изпрати бележка)

Човек трудно вижда в тъмното daro/дори себе си/.
Светлина в погледа пожелавам. :)

]

Re: Друга земя
от daro на 15.06.2017 @ 08:43:36
(Профил | Изпрати бележка)

...
Ама какъв отговор ми "лепна"само! :)

Замислих се, колко по-трудно е, какво усилие е необходимо понякога, за да се повдигнат клепачите на дневната непрогледност. Да се вслушаме в онази потискаща тишина на "празните къщи", която е уж с отворени врати, а е затворила очите на прозорците ни за природното и човешко общуване. Описал си тъжен свят, в който лирическия герой е опредметен на "праг" - разделителна ивица между "дните и хората", между спомена и съня. Една субективна действителност(и откровено лична), в която предмета, вещта е по-важна от субекта. В тази лична екзистенциална среда на пустотата, ми навява едно основание, това стихотворение да се озаглави "Друга земя", а именно - територия, лишена от простичкото общуване между хората, споделянето на сърдечното с емпатия, за една безизходна позиция на примирението, в което усещането за неизбежност на затворничеството, тегне във вътрешния свят на лирическия. И няма я искрата на освобождаването - онази която запалена, ни пали за съзидание.
Приел съм земята като силата на живота - тази която ражда, грижи се и отглежда, която приютява покоя, но и възстановява баланса на живота чрез новораждането. Обаче в текста, наистина откривам онази "другата земя" - или по-точно територия, география и пр. защото Земята е една - другата страна, тъмната земя на унинието, на отчаянието, довело до метафизичния елегизам на звученето в текста. Внушението е скръбно, но аз нямам проблем с това, а с това че отсъства освобождаващата енергия, която именно в трагичните колизии духът се проявява. Всъщност не ми е проблем, а по-скоро несъгласие с моя Ден. Оттук мога да обоснова и трагическите препратки, отвеждащи в мъртва земя - мъртъв живот.

"С забрадено от мъка сърце
надживяло горчивите спомени."

" А денят си отива – такъв.
Изсушената жила на корена
се преплита със моята кръв.
И душата ми там е заровена."

Обаче ми се струва, че ако човек е надживял горчивите спомени, то би свалил забрадката на овдовялото си сърце! В светлината на погледа би се появила поне една паяжинна нишка, чрез която душата да се изведе, а не да се заравя. Вероятно автора изразява личния си драматизъм в единачеството, като угнетен от предметността на Аз-а, и в търсене на спасителния Друг, чрез спомена, чрез безсъзнанието на съня за роднини и близки... в носталгията по битуването в отминали домове на красивото и почтеното, на естетичното и нравственото, което не е довело до извисяване - до възвишеното! Усещането ми за отчаяние е видно, от липсващите очи за светлината. В погледа ми се настанява тежестта от абсурда на отчуждението, разрушаващо човека.
И все пак, вече споменах - не е лошо това стихотворение.
Даже никак не е лошо!
Бих казал - добра елегия, препращаща ме към Далчевите поетически светове.

Осветен ден, wingless! :)

...(.)

]

Re: Друга земя
от wingless (wingless@abv.bg) на 15.06.2017 @ 13:11:46
(Профил | Изпрати бележка)

Виждате ли може би в крайна сметка всеки се оказва затворник на собствените си вяра и разбирания.
Което е тъжно.
Тъжно е и че Бог не съществува.
Тъжно е и че вярата,надеждата и любовтта са илюзии.
Тъжно е и трупането на смисъл водещо до неразбиране.

Хубавото е че нямате нуждата да ме съгласявате със себе си,а и аз нямам нужда да ви съгласявам с противното.
Хубаво е и че човека си е човек.

Всъщност не държа да съм прав.
Не е и необходимо да заставам му вас и лирическия.
Ще се доверя на собственното си "лутане",което допускам автора ще ми прости. :)

Светлина да е Даро.

]

Re: Друга земя
от daro на 15.06.2017 @ 16:21:47
(Профил | Изпрати бележка)

Забелязах, че сте привърженик на учтивата форма, за което се извинявам, заради пренебрегването ѝ в предишните си коментари!

"Виждате ли може би в крайна сметка всеки се оказва затворник на собствените си вяра и разбирания.
Което е тъжно.
Тъжно е и че Бог не съществува.
Тъжно е и че вярата,надеждата и любовТа са илюзии.
Тъжно е и трупането на смисъл водещо до неразбиране."

Кой ви каза?

Ако на едно дете му кажете да премине на другия бряг по пълноводна река - то ще удави. Кажете на плувеца - той ще преплува реката. Предайте и на туземеца - той ще изработи лодка. Наредете ли на инженера - той ще изгради мост... Това са еволюционни постижения.
Но, поискате ли да стигнете до океана - изхвърлете всичко това, защото ще ви е необходимо само умението да се носите по вода.

Човекът не е просто човек(даденост) - той е осветено творение в път и достояние към одухотворената бъдност!

Аз също смятам, че Бог не съществува, но съм сигурен че това не се приравнява към вашите разбирания. Нито към скептицизма на атеистите, нито пък към религиозното изповедание на неподвижните - те имат нужда от материализиране на чудеса и игри за успокояване на ума, след като Той премине в тях , т.е. приеме форма.
Не Той - когато Аз(духът) е в Бога, тогава аз не съм - Той Е!
И дилемите за съществуването Му, са несъстоятелни и глупави.
Това всичкото, което в момента ни се случва, нямаше как да го има, без Любов - Тя е съзидателната сила, и съработничка на Волята и..., чрез която са създадени и ръцете, и вертикалния гръбнак, и ларинкса, и буквите, и нотите, и симфониите, и пр.
Ето как Живота е... приложен Бог.

Осветени и добри дни, Ивайло! :)

...(.)

]

Re: Друга земя
от wingless (wingless@abv.bg) на 15.06.2017 @ 17:18:28
(Профил | Изпрати бележка)

Кой до където е стигнал Даро,от което не би следвало да произтича нито добро нито лошо :)
Малко фанатично звучене придавате на на "проблематиката" :) струва ми се.
Mоже и да греша. :)
Всеки греши.
Но в каквото и както и да го прави не е моя работа :)

]

Re: Друга земя
от daro на 16.06.2017 @ 07:59:45
(Профил | Изпрати бележка)

Да, може и да не сме прави. Даже е по-вероятно. :)
А за "фанатичното звучене", бих ви предложил(ако искате, разбира се) един метод за проверка.
Допуснете, че ви говоря с благо, с добро, и започнете да нареждате парченцата от моя пъзел. Няма да ви отнеме много време, защото са колоритни, с ясна форма и цвят. Едноцветните пъзели-мързели са за напреднали.;) Ако до седмата минута не се го наредили, починете си и продължете спокойно. Ако и след това не се получи, разрушете постигнатото и започнете отначало, но този път - без себе си.
(в отсъствие на обособената ви дуалност, индивидуалност)
Надявам се да успеете, защото ще видите едно изображение, което ви го подарявам - чистосърдечната ми усмивка(но не пред строя), която фанатизма не познава, както и аскетизма, впрочем.

...:)

]

Re: Друга земя
от wingless (wingless@abv.bg) на 16.06.2017 @ 12:26:03
(Профил | Изпрати бележка)

Съмнявам се да има човек успял да сглоби вселената.
Може би ... дори ако Буда срешне Буда едва ли би си приличал.

И бръснача на Окам понякога върши работа.

В останалото ако ми ппозволите бих се съгласил :)

]

Re: Друга земя
от daro на 23.06.2017 @ 07:09:38
(Профил | Изпрати бележка)

Мдаа...
Мъдреците са ни оставили наследство - не човека, а одухотворената му същност, осъщественото творение е Вседържителя.

Буда няма как да срещне Буда, а само нашето форматирано изображение... и естествено, няма да се познае.
Светлината няма двойник!

Да, Бръсначът... понякога върши работа, но много по-често довежда до примитивното, вместо до простото.

Не ми се налага нещо да позволявам, след като не съм забранявал, но щом имате нужда... с удоволствие ще ви дам едно поощрително - Да! :)

Със старата госпожа, "Интелигентна ирония", сутрин си пием кафето. Денем си гледам на мляко. Вечер пия ракия или вино. После всичко изливам. Лягам си гладен и жаден... и бавно умирам, докато прочета нещо от сорта на, поетическите "сортови семена" на Кръстьо Раленков - ожънал и овършал накласилата му с обилие, житница:

Мдаа

Престъпник по природа е творецът.
Престъпник е, защото
все прекрачва
отвъд законите и бреговете
и глождят го утъпканите пътища,
пришпорва го номадски неизвестното,
далеч от тенекиените истини,
и той пристъпва -
тръгнал е след себе си
и може би отива към пустиня...
А след това и нея ще премине,
последвал някоя трева покълнала
или пък трън,
от вятъра въртян...
В един случаен дъжд ще се изкъпе,
ще съхне по поляните,
прострян
като раирана затворническа дреха.
Той знае, със нея е роден
и не очаква милост и утеха...

ПП Радвам се, че "Екипът си хареса" това стихотворение. Оставам на вас да разгадаете причините и поводите, както за харесването от другите, така и за радостта ми. :)

Светъл ден, Ивайло!

(((О)))

]

Re: Няма гаранции
от wingless (wingless@abv.bg) на 23.06.2017 @ 14:41:55
(Профил | Изпрати бележка)

Светлината на одухотвореното невежество често е само друга форма на слепота.
Важи за всички ни,давам си сметка за това.

На вас успех пожелавам.

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а