 |  Ако трепна като лира ще ме чуеш ли?
Или дълго ще раздирам
болно
звуците
ще изострям тъй бездарните си струни,
докато не прекатуря
улицата.
Кажеш ли,
по-силно ще опъна,
ще заскърца писък от коприна,
ще събираш трясък от начупено,
в пулса ми замиращ ще притискаш
крайчета от спрелите ми чувства...
Измери простора.
Намери ми
висина, където
да се скъсам.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Накъсано" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Накъсано
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.06.2017 @ 21:42:39
(Профил | Изпрати бележка) | "в пулса ми замиращ ще притискаш
крайчета от спрелите ми чувства..."!!!!!!!!!!!!
Много е красиво при теб! |
]
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2017 @ 16:41:10
(Профил | Изпрати бележка) | ...тишина, като от скъсани гласни струни
(Ерка ;) |
]
Re: Накъсано
от mariq-desislava на 06.06.2017 @ 08:47:16
(Профил | Изпрати бележка) | късно е,
накъсаното висине
отдавна ме подпира
оглушах,
за света онемях
дори и воплите на лира
не достигат
до натъртеното ми сърце
но ти не спирай,
прекатурвай босите облаци
с ожулени колене
драконовият пулс
не може да замре:)))
Не можах да се удържа, придойде ми тази глупост и ти загрозих прекраснотийката, ще ми простиш ли?{} |
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2017 @ 16:37:58
(Профил | Изпрати бележка) | оплаквам натъжените си дракони -
сърцата им отдавна тъжно тлеят
в ковчежета от скръб, не -
във безцветни стъкленици,
просмукани със спирта на забравата,
с безчувствието по окаменелите им криле...
(...сега сме квит, защото ти загрозих коментара с моя ;))
|
]
Re: Накъсано
от libra на 05.06.2017 @ 22:26:56
(Профил | Изпрати бележка) | аз те чух, но има стихове, които не мога да коментирам, натъжават ме...
поздрав на лирическата и на автора :)
|
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.06.2017 @ 16:28:00
(Профил | Изпрати бележка) | посланието е прието :)
(зная, че по-често натъжавам,
но то е по-силно от мен; или аз така си мисля) |
]
Re: Накъсано
от rady на 05.06.2017 @ 13:37:21
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз като Elling! Евгени, извинявай, че се присламчих към коментара ти, но изпитвам същото, а ти си го казал по-добре и по-точно от мен! Не се скъсвай, трепти си красиво, трептяща Елси! |
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.06.2017 @ 21:47:40
(Профил | Изпрати бележка) | Много сте мили и двамата :)
... Понякога се намираш сред хора, които сякаш това и целят - да се скъсаш. Или това им е безразлично. Може би второто е и по-страшно - да вървиш сред гора от безразличие. А безразличието сковава трептенията, обезмисля ги.
|
]
Re: Накъсано
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.06.2017 @ 11:36:45
(Профил | Изпрати бележка) | Винаги преди да ти напиша някакъв коментар, усещам как един топъл ужас се разлива бавно в мен (усещаш ли как треперят бездарните ми пишещи струни?), защото каквото и да надраскам ще е толкова нелепо и бледно, и не на място... Но просто не мога да се сдържа и да не изразя огромното си възхищение пред неизмеримото величие на таланта ти...
Благодаря ти, че си! |
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.06.2017 @ 21:31:09
(Профил | Изпрати бележка) | Не знаех, че предизвиквам ужас, но това само те прави много смел човек :))
Шегувам се... Благодаря ти :)
(Поправка: Неизмеримото величие на твърдоглавието ми ;)
|
]
Re: Накъсано
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 05.06.2017 @ 11:09:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, Елс, накъсано е. Струните са зависими от пръстите, които ги опъват, но и подтикват пръстите към мелодията си. Взаимно е, като при чувствата. Красив стих! |
Re: Накъсано
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 05.06.2017 @ 11:09:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, Елс, накъсано е. Струните са зависими от пръстите, които ги опъват, но и подтикват пръстите към мелодията си. Взаимно е, като при чувствата. Красив стих! |
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.06.2017 @ 21:25:42
(Профил | Изпрати бележка) | скъсаните струни може да са бунт срещу мелодията
:) |
]
Re: Накъсано
от daro на 05.06.2017 @ 10:08:18
(Профил | Изпрати бележка) | Като деца, събирахме конци от фабриката за каучук. Съединявахме ги с възли и навивахме чилета за нашите хвърчила(еркени). Когато хвърчилото се вдигаше нависоко, когато го виждахме като точка и тягата в ръцете ни се увеличаваше от въздушните течения, най-слабият възел се отвързваше или се късаше. Трептящата "звезда" поемаше по вятъра. Понякога навиваше спирали със земна гравитация и усукваше опашката си около главата - същинска оплетена комета. И хуквахме подир хвърчилото с викове: Еркен плячка! Еркен плячка!...
Да се накъсаш от яд! :)
Светла седмица, Елси!
...(.) |
Re: Накъсано
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.06.2017 @ 20:14:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Никога не бих се сетила за такова скъсване-отлитане, в този контекст. Чак ме накара да се замисля, което не ми се случва често :)) |
]
Re: Накъсано
от daro на 07.06.2017 @ 17:04:57
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, исках да кажа, че докато един се скъсва от яд, друг навръзва, съединява, удължава нишката на радостта, когато намери(те намери, открие) хвърчилото... встрани от завиждащите или усмихващите се очи на неуспелите преследвачи. :)
Хвърчило скъсва нишката и отлита, но понякога и детето изоставя еркена... когато му е време! ;)
Натрупаните информации(образователни знания) не могат да се съизмерват със "здравата наука", с възвишеното изкуство. Първите са гротеска на вторите. |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 4
Всичко: 794
Онлайн сега:
