автор: DianaStefanova

Sometimes you seem so far away that I
break all the strings of sorrow into fragments.
Sometimes, or maybe every single night
’’Moonlight Sonata’’ fades to moonless darkness.

Transforming castles to asylums, daily,
I’m piling silhouettes in silent labor.
My soul, an anguished courtesan, is ailing;
a scavenger beside the banquet table.

But you are gone. I dreamt of you, perhaps –
I wish to stay within that dream in motion.
But you are gone. A glimpse of you has passed,
sailed from the dream away across nine oceans.

I made you up, and maybe it was worth it,
and yet the pain continues, undiminished.
I often suffer like a dog, in earnest;
I often leave and then return, unfinished.

I lost you, and the art of loss I’m learning.
I live in search of proof that you existed.
My unicorn is permanently yearning,
in love with some imaginary princess.

I lost you and I’m free, it’s all that matters.
I’m free from love – to wander freely, boundless –
if on the roof you hear at night my footsteps scatter,
you’ll know I’m gazing at the stars and counting.

Stargazer – Radi Radev
Translated from the Bulgarian by Diana Stefanova
----------------------------------------------------------------

Звездоброец – Ради Радев

Понякога си толкова далече,
че късам всички струни на тъгата.
Понякога, а може би е вечно,
безлунно стихва Лунната соната.

Превръщам замъците в лудници
и трупам в тишината силуети.
Душата ми е тъжна блудница,
събираща огризки от банкета.

Но няма те. Сънувам те навярно
и искам при съня си да остана.
Но няма те; в просъница те мярнах –
отплуваща зад девет океана.

Измислих те и сигурно си струва,
но болката е все една и съща.
И много често кучешки тъгувам,
и много често тръгвам и се връщам.

Изгубих те и уча се да губя.
Дори съм жив и чудя се къде си.
Пегасът ми е перманентно влюбен
във някоя измислена принцеса.

Изгубих те и вече съм свободен.
Свободен от любов – свободно скитам –
и чуеш ли среднощ по покрива, че бродя,
да знаеш, че броя звездите.