автор: erka

Една земя...
/не става дума за размери/
И всичко в нея си е твое.
Обичаш ириси, защото те
умеят да цъфтят навсякъде
/и там, където няма никой/,
а земната ти суета
не им е нужна...

...но някой ден
със периферното си зрение
усещаш, че устойчивият корен
дори безпочвеното в тебе
е превзел...