автор: Methodius

(един авторски нехудожествен, некритически и неакадемичен текст, макар и искрен)

-------------------------------

Възможният предел на познанието е да бъде уловен (рефлективно) абсолютният критерий за истината, но не и да бъде уловена самата истина, истината в нейния абсолют. Абсолютният критерий е трансцендентален, той е най-общата форма, в която истината е възможно, съгласно парадоксалната "воля за познание", да бъде познавана фрагментарно, в безпределно разширяващ се "ъгъл на обхвата" и на различни по "конуса" нива на феноменологична редукция, но все-таки в нейната относителност и вечна недостатъчност спрямо критерия. Истината, в абсолютното и цяло, ще да е трансцендентна, непостижима (за познанието), и това е сетното, което познаващото може да си каже, бидейки сега самия абсолютен критерий, а значи и самото себе си: "знам, че нищо не знам". Ето как в последна сметка истината бива схваната негативно и в съвършено отчуждение, из-от приотфилтриране и рязко себеотграничение на идеален и идеално затворен в себе си самопрозирен субект на познанието; тя е предполагаемият мрак отвъд. О, гибел и крушение! И спасението е: чудото на вярата, евентуално придошло в откровението. Вярата следхожда познанието; и встъпва във владение по силата на квалитативен скок, че синтезата е: битие (аз) и небитие да се сливат най-подир в едно. "Вярвам, защото е абсурдно". Иначе: "приземно и аморфно" съществувайки в смътна, сумрачна пълнота, а не да е мъртва, не и запратена (от позицията на отвлеченото до битийно самотъждество познание) в отвъден абсолют, истината (предпознавателно, предсократически) е иманентно и безкатегориално, безопределително, безвъпросно и собственотерзателно присъстваща, т. е. Волята. Двата случая - резултантният и началният, случаят на вярата и случаят на волевото присъствие - са действителното. И в двата случая действителното е неразумното. Разумното посреди тях - е реално, но недействително. Шопенхауер дълбае под Кант, Киркегор маниакализира над Кант; Ницше реактивно подменя Кант с искреността на позата си. За Хегел не остава хляб.