Мълчи ми се със някого. Завинаги.
А кратката секунда ще ми стига
сърцето си да сложа във очите му,
и после да го пусна да си иде.
Да крия неизречените истини
във шепите на тъмната си съвест.
Със сол да ги поливам, и от нищото
отново да ги чакам да покълнат.
Да търся оцелелите си изгреви
в студените черти на хоризонта,
и само непогребаните прилепи,
прогледнали, да искат да ги помня.
Мълчи ми се със някого завинаги.
Със теб ми се мълчи. А до безкрайност
ще казвам, че е късно за обичане.
Но всъщност ще се моля да останеш.