автор: osi4kata

Три кози са чучнали на покрива,
баба вика долу, та се къса -
керемидите са още мокри
от дъжда и те ще се подхлъзнат.
Ще се сринат трите, после баба
няма млечице от де да вземе,
сиренце за баница, извара,
пенсията - колка е, без време
свършва. Свършва като старост,
най-внезапно, без да се усетиш.
Докато на три кози се караш,
нещо те пробожда във сърцето
и го пръска, пръска на стотинки,
кървави, отрудени, мизерни...
литват сякаш в небесата - сините,
свършват... Две кози са черни,
третата е бяла като ангел,
истинска скоклива хубавица.
Вика баба, плаче и се кани!
"Рогчетата ще ви изскубА, мръсници!
Само да ми слезнете отгоре!
Място здраво няма да остане!
На коляча ще ви дам, да коли
и да ви направи на салами!"
Гледат я козите роговити
и току потропнат със копита,
Хрупат натрошени керемиди,
баба става още по-сърдита...
Подир мъничко запява друга песен -
"Хайде, мои милички козички,
слезте баба. Морковчета пресни
съм приготвила по пет за всички...
Ще ви вържа по звънче,ще ви разреша,
може да ви черпя бучка захар...
Слезте хубавици мои, слезте,
баба няма хич да ви се кара."
Дявол знай дали това разбраха,
но след малко двете дяволици
и онази, бяла като ангел,
скупчиха се покрай баба трите...
Баба ги прегръща и ги гали,
бабините свидни хубавици!
Колко млечице до днес са дали...
Може ли да спре да ги обича?