автор: milyovelchev

Голям съм заплес! Права е била кака, като ми викаше, когато бях малък, че съм голям шемет. Тогава не разбирах и се гордеех, че вече съм голям ... Сега разбирам.
Всичко започна с една обява в „mobile.de”. Предлагаха страхотна на външен вид кола за две хиляди и петстотин. Bugatti Veyron. Ама, страхотна ви казвам! Помислих си, че сигурно е с блокирал двигател, срината скоростна кутия... Дори и така да е, помислих си, ако не мога да ги отремонтирам, ще взема от ладата...
Изпратих запитване дали могат да свалят от цената.
Тогава започнаха изненадите. Първо дойдоха едни момчета с дебели вратове и златни ланци. Започнаха да ми говорят нещо за офшорни фирми, банкови преводи, Карибите... Нищо не разбрах. После дойдоха от партията, която не ми е от най-любимите, но ми предложиха избираемо място в листата. Това го разбрах. Съгласих се, естествено. Чак такъв ... не съм!
Междувременно, пристигна съобщение на чист български език, че цената е два милиона и половина и не подлежи на коментар. Били два милиона и половина, а не две хиляди и петстотин!
Уфффф, чакайте, че се обърках! Казаха ни да гласуваме „против”, а аз натиснах „за”. Ама, нали ви казах в началото – голям съм заплес!