автор: erka

...ей така ти измислих лице -
със очи ожаднели за още,
с птичи глас и лазурно сърце
и коси от разхвърляни облаци,
и усмивка - на ъгълче кривната
като слънце в разсънен прозорец...

...неслучайно приличаш на изгрев -
всички залези в мене те помнят...