автор: apostola

Отричам се от този свят
и заживявам вече в моя.
Не търся аз във него цвят,
а търся го сега във своя.

И го откривам със сърце,
че този цвят е във душата.
С открито съм сега лице
и ясни ми са днес нещата.

И с нови мисли занапред
ще тръгвам аз по пътя трънен.
И с топла дума- не със лед,
ще се събуждам сутрин сънен.

И всеки ден ще го поЯ
с любов от мене непозната.
Ще го подквасвам аз с мая,
топена в слънчева позлата.

До мене някой щом се спре,
потърсил милост и закрила,
ще дам до мен да се допре
и заживее с нова сила.