Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 92290 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"закъде пътуват мълчанията" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: закъде пътуват мълчанията от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:27:50 (Профил | Изпрати бележка) | Не е препоръчително лирическата да шофира с размазан грим, Теърфлай!
Тя мълчи
и премрежват се мокро очите й,
и спасително следва лъкатушеща осева линия,
100 живота да имаше пак би товарила смело мечтите си
всички пътища би пропътувала с тях...
Тя не гледа в страни,
а дърветата махат с листата си,
не поглежда обратно назад в огледалото,
тя не чува,
не вижда,
и в момента забравя, че пътеката не е, която е видима,
начертано е
и е точно за нея:
онова късче синьо небе зад завоя
и онази гора, разлюляла зеленото, птиците
и морето с прозрачните приказки,
във които блещукат пасажи от риби
и корали лежат под водата и светят,
тя не знае, но точно такова мълчание
като днешното носи пречистване
и пътува, пътува напред,
а пък всъщност пътува към себе си.
Защо винаги се отнасям след думите ти и се редят картина след картина. Сякаш се пъхам в светове, в измерения. Може пък да съм наминала да прекъсна мълчанието. Здрасти, Теърфлай. Ще ме вземеш ли на стоп? |
Re: закъде пътуват мълчанията от tearfly на 25.05.2017 @ 21:06:43 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно си разгънала картината/те!
Не се казва „отнасям”, а „бягство" :)
тя мълчи когато
клоните шептят тайни послания
и редят житейската стража на окосените новолуния
на 100 километра от всичкото
тя пак беше Тя
и броеше вълните
достигащи до плачещите ѝ нозе
превъзмогнати
смели
и истински
само на сантиметри от нея
и три крачки встрани...че и нататък
тя знаеше, че не може да бъде друга
освен себе си
Скачай в колата, somebody :)))
Радвам се, че си тук!
|
]
Re: закъде пътуват мълчанията от elsion (negesta@gmail.com) на 21.05.2017 @ 12:12:13 (Профил | Изпрати бележка) | Харесвам този образ - въпреки тъмните щрихи, Тя е свободна, по труден начин, но свободна... и е тъкмо такава, каквато трябва да бъде - пътува към морето, почти митично пътуване е това, катабазис, но не към подземното царство, а към брега на живота :) |
Re: закъде пътуват мълчанията от tearfly на 25.05.2017 @ 21:13:16 (Профил | Изпрати бележка) | Нишката, която си хванала, ме радва, Елс! Подозирам лирическата в същото :)
|
]
Re: закъде пътуват мълчанията от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 01:56:01 (Профил | Изпрати бележка) | :)...най-живописните гледки са покрай черните пътища...;)
Привет! :) |
Re: закъде пътуват мълчанията от tearfly на 25.05.2017 @ 21:09:12 (Профил | Изпрати бележка) | …или - най-тъмно е преди разсъмване ;)
Превит, erka! :)
|
]
Re: закъде пътуват мълчанията от mariq-desislava на 20.05.2017 @ 09:18:15 (Профил | Изпрати бележка) | Нека няма край за странстванията на волята, докато демоните от детството бавно онемяват. Богат текст, с толкова разгърната структура, че изгубвам ключовете по средата на пътя, но точно това е хубавото - завръщането към смисъла всеки път е като за първи път.:) |
Re: закъде пътуват мълчанията от tearfly на 25.05.2017 @ 21:11:20 (Профил | Изпрати бележка) | Тези ключове все ги губя, случва се и да не ги намеря, но се случва и да отговорят на името „загубихсесаматааз”. |
] | |