автор: Aleksei___

Дафни беше на фотосесия, защото бе модел. Когато излезе от студиото за снимки, я блъсна кола и тя изпадна в безсъзнание. По спешност бе приета в болница, където казаха на родителите и, че е в будна кома. Докато лекарят обясняваше на родителите и никой не предполагаше какво се случва в главата на Дафни. Младата красавица бе като Снежанка, изгубила представа за реалността, тя попадна във вихъра на фантазията си:
-О, не, падам, падам.
Дафни се озова насред пъстра и шарена гора.Както бе лежаща на земята, тя се изправи и обикаляше гората.В един момент, зад тъмночервеният храст, тя чу някакъв шум:
-Кой е там
-Не се плаши, аз съм Мелани
-Но коя си ти?
-Обитавам гората отскоро, изгубих се.
-Аз съм Дафни, приятно ми е
Дафни беше чернокоса, със сиви очи, светла кожа и дребна на ръст.Мелани бе облечена в зелен чорапогащник, електриково синя рокля, косата и беше оранжева и също имаше много светла кожа:
-Ела с мен, ще се разходим
-Добре
Те вървяха и навлизаха все по-навътре в гората, която от жълти, лилави, зелени, сини, червени, розови дървета, ставаше още по-пъстра, а реката която беше плитка, се преобрази в сребрист цвят.Дафни и Мелани се спряха пред реката и се огледаха:
-Уау, колко е огледална
-Знам, всяка вечер когато стане здрач се преобразява.И в този момент зад тях се появи феникс, който им каза, че ще задуха силен вятър:
-Вземете тази ягода, тя ще ви помогне
Дафни я опита и след секунди стана толкова ниска, че не се виждаше от листата.Мелани я последва същото:
-Олеле, какво ще правим сега
-Нямам си идея
Вятърът задуха силно и момичетата се скриха в една дупка.Там пък те срещнаха божа кравичка.Тя им каза, че ако намерят гъба масловка отново ще си върнат височината, но трябва да стигнат до лилавата горичка:
-Далеко ли е оттук
-Не е много, трябва да минете през реки, бури и един голям хълм.
Двете приятелки потеглиха.Качиха се на водна лилия в потокът, която им помогна да стигнат до отсрещния бряг.Бурята ставаше все по-осезателна.Както бягаха към тях приближаваше голям за тях трол.Разгневен и гладен той ги гонеше, но запръска бял дъжд, който стопи трола.Дафни и Мелани се успокоиха.Пътят изви нагоре и те неусетно започнаха да изкачват големия хълм.От билото на хълма Дафни и Мелани съзряха лилавата горичка:
-Най-после-възкликнаха и двете.Тъй като вече бяха в лилавата гора те търсеха гъба масловка.Намериха я.Те си върнаха височината и тъкмо когато си говореха Дафни лека полека отваряше очи, а родителите и я гледаха и след като се събуди се разплака:
-Защо плачеш мила?
-Липсва ми Мелани
-Коя е тя-попита баща и
-Най-добрата ми приятелка
-Сигурна съм, че ще я откриеш-добави майка и
-Надявам се
Доволни и щастливи те си тръгнаха от болницата.