автор: val6ebnica

Дъщеря ни Ева беше станала на тридесет години и вкъщи не я оставяхме на мира със съпруга ми. Постоянно й напомняхме, че е крайно време да се омъжи и да ни дари с внуци.
Тя си беше хубавелка, като мене и кандидати под път и над път, както се казва. Един ден тя сподели с нас, че са се харесали със сина на съседите – Миро. Баща й или иначе казано, съпругът ми Петър й се скара:
- Ева, ти да не си луда! Той ходи с дълга коса.. Прилича ми на истински хулиган.
И дъщерята, се отдръпна от него. След една седмица Ева ни се похвали, че си хванала ново гадже. Над нас живеело момчето и било с бръсната глава, а мъжът ми скочи, като ужилен от стола и се обади, преди аз да кажа, каквото и да е било…:
- Кой бе! Дидо ли! Остави го тоя. Майка му е голяма курва. Ако се е метнал на майка си – ще ти създава големи проблеми.
И милата ни дъщеричка го разкара. Мина се не мина един месец и Ева ни каза:
- Намерих си чисто ново гадже! Живее на последният етаж! Не е с дълга коса и майка му не е курва.
И, таман да похваля момчето, че веднъж когато асансьорът беше спрял и аз мъкнех една голяма торба пълна с картофи по стълбите, Калоянчо ми я взе и ми я носи чак до входната ни врата, но мъжът ми отново ме изпревари и взе думата:
- Ти, акъл имаш ли! Калоян ли е! Баща му е най-големият мошеник във входа. Дал съм му пари на заем и не ми ги връща. На всичкото отгоре ми се сърди, че си ги искам. Ако се ожените, аз ще си видя парите през крив макарон! А, бе дъще слушай баща си! Зарежи го и няма да сбъркаш!
Горката ни щерка! Направо я съжалих! Викам й:
- Дъще, стига си ги избирала от входа. Баща ти , нали е домоуправител и ги познава всичките. Да не са се свършили ергените в града. Ами намери си някой друг!
Минаха няколко месеца и дъщеричка ни, сияеща от радост ни вика:
- Татенце и маминко – ще се женя за Ивайло!
Още преди да си отворя устата моят Петър, пак ме изпревари:
- Къде живее тоя Ивайло? Мога ли да знам!
- Може бе татенце, как да не може! Живее в квартала – близо до супермаркета!
- Не може Евичка! Ако е тоя, за който се сещам и дума да не става! Родителите му се разведени! На него му е заложено биологично и наследствено и той да се разведе!
Дъщеря ми, ме упрекна.
- Мамооо, маминкооо, а ти защо мълчиш. Поне, веднъж ме подкрепи! Каква майка си ми ти. Който и да си харесам – баща ми все не го харесва! Господи – не знам, какво да правя!
Казах й да си търси жених , който да живее още по надалече… От мен има твърдо – “ДА”. Мина цяла година и тя често ходеше при баба си, на гости в село Елхово. Гледам я по едно време весела, лъчезарна и щастлива и сякаш не ходеше по земята, а направо летеше... Сигурно моето красиво момиче, пак се е влюбило. Изглеждаше много щастлива, но все още нищо не споделяше с нас. И един ден, както си хапвахме вкусни свински пържолки и си пийвахме червено винце на обяд - тя наруши приятната тишина:
- Утре, ще ви запозная с бъдещият си съпруг. Поканих го на гости. Този път изпреварих мъжа си и се съгласих с нея. Но той, пак се намеси.
- Само ми кажи, как се казва момчето! Аз сигурно го познавам...
- Тате не го познаваш! Сигурна съм. Той е студент. От селото на баба е и живее най-накрая в южния край на селото до Минковата чешма.! По-малък е от мене с пет години, но няма значение. Много е готин и аз съм влюбена до полуда в него. И той е влюбен в мене тате! И сега няма да те слушам изобщо и ще се оженя за него, защото и двамата много се обичаме!.
- А, бе, това да не е Петър бе! - каза съпруга ми и се задави с пържолата.
Викам си - “- Дано да пукне сега, ако пак не се съгласи!” Но той продължи:
- Си-гур-нооо е тояяяя същия , за който се сещаааам. А Ево, Петър ли се казва момчето?
Съпругът ми се закашли продължително и целият почервеня като божур...Какво да правя, нали съм добричка потупах го леко по гърба и му дадох малко видичка...Мина му и лицето му придоби първоначалният си вид...
- Да тате Петър се казва, но всички му казваме Петьо. - му отговори Ева.
- Аааааааа неговите родители, дали са съгласни да се ожените!
- А, бе татеее -баща му, баба му и дядо му -са съгласни, но майка му нещо се дърпа!
- Ами ще се дърпа майка му, как няма да се дърпа…Сина й да се ожени за дърта мома… Всяка майка би постъпила по същия начин…Обичате се, дъще, но тя утре ще ти стане свекърва и щом се дърпа и не те иска за снаха , бъди сигурна, че ще ти вършее тръни на главата!
Изведнъж получих просветление и плеснах с двете си ръце:
Как не можах да се досетя по-рано! Петър, Петър, Петър - това име се завъртя в главата ми и направо ме жигоса по главния мозък...Значи курвата му и с курва с цялото си нахалство да вземи да кръсти сина си на любовника си... като се замислих не успях да намеря, нито един човек от техният род и до девето коляно, на който името му да започва с буквичката "П". Едва се сдържах да повдигна този въпрос, защото не исках да нагнетявам допълнително обстановката...
Аз имах само един грях и си мислех, като стана на деветдесет и девет години, тогава да си го призная, ама сега се налага да действам по съкратената процедура.
- Мили ми Петре, дойде момента да ти съобщя една много важна новина. Отвори си очите, ушите и ме слушай добре - дъщеря ми Ева – не е твоя дъщеря! А сега ще ми кажеш ли, колко пъти си ми изневерявал Петре!
- А, бе жено - изневерявал съм тииии, чакай значииииии, амиии, точно толкова, колкото бившите гаджета на Ева! Ама и ти си една патка заспала, дето никъде я няма, ако беше си признала греха, по-рано – сега щяхме щастливо да си дундукаме внучета.Аз мислех изобщо де не ти казвам за моите изневери, за да не те тревожа мила и да не вдигаш кръвно и да си ми здравичка и щастливичка, а ти искаше на сто години да ме умориш ли! Не е честно мила, никак не е честно...
А дъщеря ми се усмихна щастливо и блажено и отговори весело на баща си:
- Тате, забрави да включиш и Петровата майка!

Ели Елинова