Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Вселените се раждат от сърца Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка от инфектирания дъжд
и събличам тягостната рокля от плач,
и изгарям, въпреки вледенените пръсти.
Помниш ли – бял беше светът преди да угасне,
с разцъфнали ветрове,
засадени по пътищата.
Кръв не ми остана да те чакам
и да забождам думи по скалите,
вместо сърцето си.
Разпиляха се ръждиви птиците,
после слънцето падна като тихичък въглен
с прекършен гръбнак.
Оттогава изгряват само измислените ми сълзи
и закърпения мрак,
но ти не бързай по руините да тичаш,
не се втурвай по древното лице на земята
да ме търсиш –
раните ми заздравяха,
но очите ми ги няма.
Дали ще те позная и без тях?
Студено е в сърцето ми,
студено и зловещо пусто
като кошмар на ескимос,
побъркан от нелепите появи
на китове и мъртви Аурори.
Тъй дълго чаках на брега
и слушах всички ветрове,
но нямаше комета във небето
и пролет не настъпи в мен.
Опалени са ръбестите краища
на всичките ми неподвижни мисли
сред невъобразимите пожарища
на този и предишните ми грозни,
така пречупени в зеленината си животи,
еднички пръстите ми продължават
във мрака да пълзят към теб
да търсят и да страдат от
обичта на твоето докосване...
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1312 четения | оценка 5 | показвания 122540 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Вселените се раждат от сърца" | Вход | 3 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вселените се раждат от сърца от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 26.04.2017 @ 11:59:59 (Профил | Изпрати бележка) | Чета...
...все още се надявам
на нещо не изпято *в черно* -
не *в розово*, че то събужда
в стомаха - буря от излишества
напиращи да си изригват...
--- --- --- --- --- --- --- --- ---
...понякога *из-ку-ку-ригвам*;
не ме корете, за което... :D :D :D
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 26.04.2017 @ 15:52:54 (Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш, че черното като ахроматичен цвят затваря в себе си и предпазва, а ние сме си избрали тъмната тъма, защото тъмни сме изцяло.:) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Bockpece на 26.04.2017 @ 12:48:46 (Профил | Изпрати бележка) | Така го прочетох:
Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта не проблясва,
а аз седя на върха на последната капка
от инфектирания дъжд,
събличам тягостната рокля от плач,
и изгарям, въпреки вледенените пръсти.
Студено е в сърцето ми,
студено и зловещо пусто
като кошмар на ескимос,
побъркан от нелепите появи
на китове и мъртви Аурори.
Помниш ли – бял беше светът преди да угасне,
с разцъфнали ветрове, засадени по пътищата.
Тъй дълго чаках на брега и ги слушах,
но нямаше комета във небето
и пролет не настъпи в мен.
Кръв не ми остана. Забождам думи по скалите,
вместо сърцето си.
Разпиляха се ръждиви птиците,
после слънцето падна като тихичък въглен
с прекършен гръбнак.
Опалени са ръбестите краища
на всичките ми неподвижни мисли
сред невъобразимите пожарища
на този и предишните ми грозни,
така пречупени в зеленината си животи,
еднички пръстите ми продължават
във мрака да пълзят към теб
да търсят и да страдат от
обичта на твоето докосване...
Изгряват измислените ми сълзи и закърпения мрак,
но ти не бързай по руините да тичаш,
не се втурвай по древното лице на земята да ме търсиш –
раните ми заздравяха, но очите ми ги няма.
Дали ще те позная и без тях? |
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 26.04.2017 @ 15:46:48 (Профил | Изпрати бележка) | Значи ти е харесало като едно неделимо цяло.:) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 26.04.2017 @ 13:51:06 (Профил | Изпрати бележка) | :)...много казани неща, много образи, много цветове и усещания,
а най-странното е, че след всеки прочит си тръгвам с празния ред
между двете части... Нямам идея защо... |
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 26.04.2017 @ 13:55:57 (Профил | Изпрати бележка) | Може би за да се върнеш отново плахо таейки в собствените си дълбочини, че другия път вместо стерилна белота, там ще грее слънцето на надеждата? Или кой знае всъщност... |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 26.04.2017 @ 14:07:30 (Профил | Изпрати бележка) | :)...а не се ли връщаме обикновено там, откъдето сме си взели нещо?!
Нещо, което да ни свързва...;)
Всъщност проблемът си е в мен (доколкото е проблем ;))) - щом има много
си тръгвам с нищо...;) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 26.04.2017 @ 14:16:17 (Профил | Изпрати бележка) | Разнообразието е тежест, порок, порочна тежест и смут в малолитражните ни мозъчни вместилища... А връщането на местопрестъплението не е ли ярко доказателство за това?
Всеки от нас е натоварен с бремето на нищото. И си го влачим или бутаме нагоре, към превала на късия живот. Подобно торни бръмбари, улисани в гледката на миналото и миризмата на провалите си... |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 26.04.2017 @ 14:25:04 (Профил | Изпрати бележка) | :)...пък аз съм чувала от торните бръмбари,
че си бутат топчето с мисъл за бъдещето, ама няма да споря,
щот всеки си знае (или поне така си мисли) какво и накъде го бута...;)
Светъл ден! :) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 27.04.2017 @ 13:56:58 (Профил | Изпрати бележка) | Бъдещето е най-излишното нещо, за което може да мислим... |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 27.04.2017 @ 14:09:01 (Профил | Изпрати бележка) | :)...на мен ми допада моженето,
което се случва в този момент,
останалото е въпрос на вкус...;) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 27.04.2017 @ 14:49:12 (Профил | Изпрати бележка) | Щом моженето и случването съвпадат, значи момента си заслужава... Аз просто съм един неуспяващ несполучливец с повишена киселинност на мирогледа си... |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 27.04.2017 @ 16:41:47 (Профил | Изпрати бележка) | :)...киселите мирогледи са идеални за лимонада...;)
Слънчев ден! :) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 27.04.2017 @ 16:54:21 (Профил | Изпрати бележка) | Никога няма да изляза отвъд цитаделата на мисленето си, че лимонадата е една ретроградна напитка, подслаждаща първичността на елементаризма човешки, без никога да проникне с шуптящите си мехурчета в чернотата на истински злото му сърце... |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 27.04.2017 @ 17:04:22 (Профил | Изпрати бележка) | :)...не се газирай толкова, де - няма зли сърца, само зли умове...;)
Беше удоволствие да си побъбрим! :) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 27.04.2017 @ 17:09:10 (Профил | Изпрати бележка) | Мога да отстъпя само дотам, че да снижа злината до обикновена коравосърдечност++ |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 27.04.2017 @ 17:23:04 (Профил | Изпрати бележка) | :) Това звучи обещаващо. Толкова рядко се срещат обикновени неща.
Напоследък, накъдето и да се обърнеш, всичко е с екстри или на промоция ;) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 01.05.2017 @ 15:25:23 (Профил | Изпрати бележка) | Aха. Аз пък имам рошава тъга с нелепи екстеншъни... Дори болката ми няма вкус, но за сметка на това е много... |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от erka (elokolska@abv.bg) на 01.05.2017 @ 16:31:47 (Профил | Изпрати бележка) | :)...цяло щастие си е да има на какво да си закачиш екстеншъните...;) |
]
Re: Вселените се раждат от сърца от Mariell_Desing на 04.05.2017 @ 02:55:30 (Профил | Изпрати бележка) | Все още имам щастие :) Конкретното щастие имам предвид... |
] | |