автор: Albatros

... Историята всичко ще прости,
дори не ще опита да излъже
какво съм сторил аз, какво не ти,
и кой с какво на този свят е длъжен,

какъв и кой си бил? – било е миг,
какво ще бъдеш утре? – е енигма,
дано поне на стих, по-къс от вик,
с прекрасната си вест да ви настигна,

и в някой Галактически квадрант
да ви изнасям светли рецитали,
и там поне трошичката талант
Историята с обич да пожали! –

от нейните безмилостни уста
да прозвучи безгласната присъда –
кой за какво дошъл е на света,
дали и аз призван съм бил да бъда,

или – мушичка в древен кръговрат
на живинки, политнали в Безкрая,
ще тръгна някой ден от този свят,
без смислите му сам да разгадая.