Леглото ми е фина паяжина от катран-
мек и лепкав.
Черна дупка. Гъста тиня.
Стар капан
от ръждясали пирони и чаршафи от смола,
във които се оплитам като смазана муха.
Сутрин будя се засмукана от празното легло,
под завивките затисната.
По тях- като петно
от стопена мас-
полепнала, без сили пак лежа.
Сякаш сгазен труп на куче със настъпена душа.