автор: Elling

Живееше до изоставената бивша гара
в къща тухлена, неремонтирана и стара,
но за сметка на това пък с нова дограма,
една тъжовна и угрижена на вид мома.

Страхуваше се много женицата от тъмното,
но всяка серия следеше на „Шепот от отвъдното”
и ужас всяваха ѝ във сърцето всички птици -
особено ония нощните, с огромните зеници.

Но тя, горкичката, си нямаше дори понятие,
че върху нея тегнеше чудовищно проклятие -
така в безмълвие, без мъжки крясък да живее,
да вехне и линее, докато някога сама посмее

на мрака и нощта ужасни вън да се опълчи,
тежащите окови да строши, и с блясък вълчи
във очите си зелени рязко да смрази от страх,
там всички бухали, сови и подобните на тях.

Влачеха се дни и месеци на ултра бавен ход,
додето както се случва често в този живот -
случайност обърка плановете, които съдбата
беше надраскала на чернова за нашата позната.

Случи се така, че се прибра ядосана веднъж,
(вън валеше плашещо пороен юлски дъжд),
защото някой ѝ се беше подиграл за косата -
нещо свързано с цвета или пък с дължината

и прекрасната ни героиня беше просто бясна,
когато в дома си нахлу и вратата ядно трясна.
После дълго се оглежда и въртя пред огледалото,
замислена за косата си, живота, най-вече за тялото.

Отвори си прозореца, подпря се на перваза,
дъждът бе спрял, а луната бе във втора фаза,
когато рязко срещу нея едър бухал се облещи,
причинявайки ѝ водопади от вълни горещи.

Побесняла, че пернатият на гледката ѝ пречи,
във него взря се и повярвай ми сега, човече,
изтърколи се птицата бухлата с тъжен гръм,
а мацката показа среден пръст на тъмното отвън...

Toзи жест неволен, но пък тъй категоричен
се оказа окончателен, макар и неприличен,
да премахне завинаги прокобата странна
в лятната нощ, толкова нежна и филигранна.

Доволна легна си в кревата и цяла нощ сънува
без да се върти и мята, че със делфини плува,
и сякаш за първи път усети, че може да обича,
а не е просто кобила, която под команда тича.

Така я утрото завари - в настроение отлично,
някак по-лека, ама че усещане непривично,
когато ушите ѝ дочуха шум и страшна врява,
и чувствата ѝ светли взеха да се изпаряват.

Погледна девойката небрежно през джама -
о, ужас ужасен! Каква е тази луда драма!
Отвън се натрупали десетки, хиляди хора -
градинката ѝ стъпкали, строшили стобора

и всеки осъжда това престъпление гадно,
крещят за присъда, веднага и безпощадно,
на този убиец на птици, крадец на животи...
Но полицията най-после дойде и заработи,

появиха се природозащитници и зелени,
пазителите яростни на всички вселени...
Изведнъж за момичето наше времето спря,
когато погледът ѝ Него сред тълпата съзря.

Висок и рошав като нея, но с широки рамене,
очите му надменно гледаха я над якото чене
и тя усети как рояк от безбройни пеперуди
разбушуваха ѝ се във и под стомаха като луди.

Тръгна към него като сомнамбул, слепешком,
все едно той бе Мъжът-Единствен точка ком
и падна безпомощна в силните му обятия,
с тотално блокирали мисловни възприятия.

Така се събраха зеленият самец и момата свита
във връзка почти куриозна, но кой ли ни пита?
Нека ги оставим да живеят и бъдат щастливи,
и внучета малки да друсат на колене костеливи.

И може би внезапно, но историята свършва тука.
Не, моля ви, не чакайте от мен никаква поука,
но щом сте чели чак до последното изречение,
знайте - Любовта идва за всички. Без изключение.