автор: secret_rose

Едва си спомням белите лъчи
на изгревите, чужди и далечни.
Като следа по пясък в паметта ми
отминаха
и полъх ням дори
не стигна до написване на песен.
Защо ли най - добре се чувствам тук,
където ти запарваш чаша залез
и колебливо я поставяш долу,
до камъка,
под стихналия свят.
Навярно знаеш - някога ще мина.