автор: yoro

Познахме всички есенни метаморфози
и нейните нюанси мълчаливи.
В очакване на мокрите прогнози
на суша предпазливо сме се свили.

Окъпахме се в летните миражи
и се удавихме в пороите внезапни.
От сушата кървяха всички рани,
но плодовете ни узряваха до златни.

От зимен студ не закърня страстта-
сърцето е неумор(л)им завоевател.
В реки от жар превърна се леда
и се завърнаха копнежите крилати.

Отново сокове ще текнат животворно
и ще се върне всичко, някога отнето,
ще тръгне с изгрева безсънната умора,
ако някой пролет нарисува в сърцето.