автор: RockAround_theC_l_ock

Смени се времето. Студени ветрове
задухаха от Юг, а не от Север.
И като гръм от ясното небе
с цени на газ ни го заби (Ди)КЕВъР. ***

Като психична подготовка може би –
предвид от юг, какъв „хаир” ни чака.
Като предпазна мярка го заби...
Но – „може би”! То, казва ли ти някой?

А ние, „вързаните на дърво” (от вица стар) –
мълчим... Назад не се обръщаме!
В живота няма вече „брат” или „другар” !
И си мълчим... Но мълчаливо – пъшкаме.

И на „арменския ни поп” (сега – жена)
е някак тъпо (на жена) да се оплакваме.
Че то, животът – и така си е л.йна –
седим си в тях, мълчим си... и – изчакваме.

Нали е „преход” – значи има край,
а свиквали сме 500 години!
Главичка преклонена – всеки знай –
калъчка не сече... Ще се размине...

А „преходът” – тече...Като река.
Като любимият ни Тих бял Дунав...
Че аз ли да съм тоз – да закрещя?
Не съм ви Мунчо...Нито толкоз глупав!

Бой..Боев, 2017

***- ДКВЕР – старотото име на КЕВР – Конспиративен, Е(.)ален Вазелин за Рекуми (еевфемизъм на задници); а махнаха Д-то, защото Държавно си е евфемизъм на Дупене (с Конспиративен, Еб .. ... и т.н. , и т.н. – виж по-горе).