автор: iren5

"Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме.
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано."
Франц Кафка

Нали аз те измислих?
Хайде! Ела!
А сега – пожелах те…
Скачай бързо в мойта мечта.

Съществувам ли, значи
съществуваш и ти.
Та дори да е само
В мойте мисли… уви.

Погледни през прозореца!
Виж! Пролетен цвят!
Виждаш го?
Значи живееш в същия свят!

Аз съм твое начало,
ти си грешката моя.
Кой от нас огледало е?
А отразеният кой е?

Или? Може би ти ме измисли?
Във дъждовен порой?
Да съм твоята сянка?
Ти пък профила мой?

Може би… Дали сме създадени
от сърдечния зов?
От мечта? От надежда?
От искрица Любов?