Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 460
ХуЛитери: 1
Всичко: 461

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо
раздел: Разкази
автор: milyovelchev

Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същото слънце, същите зодиакални съзвездия, а животът — друг! Не се повтаря! Нищо не се повтаря! Било каквото било! А какво ще бъде — не знаеш. Никой не знае. Затова прави като мен! Радвай се на живота! А той, Животът, е това, което усещат сетивата и карат сърцето да се вълнува.
Обичам те!
Дядо”

Надявах се да получа нещо като отговор, нещо като благодарност, усмивка... Два дни — нищо. На третия не издържах, написах друго писмо. Цитирам по памет:
„Здравей, Звездичке!
Не те упреквам. Не ти се сърдя, че не получих някакъв жест на внимание. Разбирам! Но ти ... ти не знаеш какво си за мен. Не знаеш какво преживях за да те има. Сега всичко е като сън. Няма да ти разказвам. Никога няма да го направя. Не искам да наранявам нежната ти душа. Не искам да знаеш как долу, в подножието, мокрият сняг попиваше в дрехите ми, а после, по пътя към билото, се превръщаше в лед; как кожата на ръцете ми оставаше по стоманените въжета, по подпорите; за строшените кости, за скъсаните мускули, сухожилия; за смъртта, която толкова пъти ме пожали, но други покрай мен не подмина; как преживях всички кошмари с една змия, обвита около сърцето, със стиснато гърло... Не искам да знаеш и никога няма да ти разкажа какво преживях за да те има.
Не те упреквам. Не ти се сърдя. Ти не знаеш...
Освен това си толкова малка! Едва преди два дни направи своята първа обиколка около слънцето! Та ти си … само на една годинка!
Обичам те!
Дядо”

Написах го, но не го изпратих. Не искам да натъжавам никого! Не искам повече сълзи! Искам всички да са усмихнати и щастливи!

На другия ден получих писмо. Беше кратко. Само три реда:
„Здравей, дядо!
Обичам те!
Твоята малка Звездичка”


Публикувано от Administrator на 04.04.2017 @ 18:36:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milyovelchev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 15799
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Писмо" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.