автор: katbalu

Малък Гошко не обича с топка пъргава да тича.
Скейтът си със чук строши. Тротинетката разби.
Викат ли го да играе, скрива се, не ще да знае.
Що ли? Щото най-обича с шоколад да се развлича
и бонбончета да лапа, телевизора да зяпа.
Мама, татко, дядо, баба шепнат си: „Беда голяма!
Ден след ден той дебелей! Не играе, не се смей!
Сериалите следи. Пред компютъра седи...

Тъй един ден на екрана зърна Гошето реклама.
Имало една страна. „Захарландия” била.
Който вече имал пет, бил със сигурност приет
в този райски чуден кът, шоколади де растат.
Там де слънчо е от мед, там де лед е сладолед,
там бонбонки са цветята, а солетки е тревата
Казват: „Пясъкът дори, захар е! Ела и ти!
Ще получиш и таблет, щом пораснал си на пет!
Колело и скейт хвърли, туй не са за теб игри!

Грабна Гошко телефона:
–В Захарландия ви моля!
Може ли да съм приет?
Щото вече съм на пет.

Линията бе гореща, бързо действаха отсреща:
–Ти си много подходящ! Щом си толкова ядящ!
Още утре ще си с нас.Чакай на обяд пред вас.
Ще те вземем със кола.Няма да вървеш пеша.

Ей го Гошко по терлици и в ръката с две мекици
търси с поглед де е тя – захарландската кола.

Мина Сашко с колело.
–Искаш ли и ти едно!

Гошко свива рамене:
–Не! Не! Не ! Не! Не!

Васко с прашка във ръка
кани го:
–Метни така!
Камъче едно хвани,
ластичето опъни!

Гошко свива рамене:
–Не!Не! Не! Не! Не!

Зърна го и батко Влад:
–Що тъй шишкав си бе брат?
Идвай с мене на борба,
ще отслабнеш ей така.

Гошко свива рамене:
–Не!Не!Не! Не! Не!

Най-накрая спря кола
–Гоше, ти ли си това?
Захарландия те чака,
сядай тук до тази кака.

Гошко нещо се посви,грозни бяха тез очи.
Никой не му даде мед, нито пък един таблет.

–Аз...аз май ще си вървя!

Грубо дръпна го ръка:
–Няма връщане назад
ще вечеряш шоколад!

Гошко в чудо се видя, с цяло гърло запищя
и едва сега разба, че попаднал е в беда.
Но дойде от нейде Влад:
–Гоше, стой до мене брат!
Сашко също спря при тях:
–Гоше! Да не те е страх!
Васко прашка развъртя:
Споко, ще те оттърва!
Скрий се някъде зад мен
аз съм като Супермен.

Захарландската кола даде газ и отлетя.
Може би към друг адрес. Може би до вас е днес?:)
Ето – изводът е ясен.Този свят е тъй прекрасен.
Но за да го да опознаеш, трябва много да играеш.

автор: Екатерина Митева