автор: Lefty

Лица от маски.
Маски вместо хора.
Рояци суета и димен пушек.
Изгубих се.
И някак ме боли душата-
прегоряла дупка от цинизъм…
Къде са ми очите? – слепите къртици питат.
Къде са?
…
Погледни ме с твоите, за да се видя.
В сълзите ти да легна и да се пречистя.
Кладенци в пустинята от фалш и лустро.
Вените ми дишат до лилаво.
Кислородът недостига.
Стига.
Заболя ме.
Гади ми се от провали…
…
Сцена.
Сценка.
Зрителна измама.
Актьорите се сменят.
Ролите са пас и тръгвай.
Животът ни променя.
Смила ни до мънички дубльори.
Сълзите ти ме парят.
Кратери прогарят…
… върху сърцето ми - оголено до Нищото
Дишам, но умът ми стене...
Илюзии...
Делюзии...
На кого му дреме…
…
Мразиш ли ме?
Намрази ме.
По-лесно е да мразиш.
Помниш ли ме?
Забрави ме.
Забравата лекува всички рани.
Спри преди да вземеш ъгъла.
Посоката на вятъра е друга.
В косите ти се лутат гълъби.
Зимата дълбае преспи по лицата ни.
Красотата е алюзия.
Ти си, но през очите ми си друга-
втренчена…
Виждаш през гърба ми.
...
Само ако можех да летя...