автор: RockAround_theC_l_ock

На сън, ръцете още те прегръщат,
а устните ми – жадно те целуват.
Самотна е студената ми къща,
когато твоето “Обичам те” не чува.

На сън – часовникът дори повтаря
едно и също, вече от години –
че свещ угаснала не доизгаря,
но болката по тебе –ще премине.

На сън е винаги едно и също –
прегръщам те, целувам те... отиваш си!
На сън, все още Времето те връща,
но после спомените даже взема си...

На сън... Дори не зная колко още
ще те прегръщам и ще те целувам...

... и все по малко ми остават нощи
на пълнолуние, когато те сънувам.


Бой..Боев, 28.3.2017
(пълнолуние...)