автор: osi4kata

Мога да напиша ода за луната,
толкова съм се вторачвала във нея.
Враг ми е била, любов, приятелка,
била ми е място за живеене.
Мога хороскоп да ѝ направя,
не съм астролог, но я познавам.
Срастнала съм се със нея и забравям,
че не съм луна. Забравям...
Виждала съм всичките ѝ фази,
даже нейните невидими такива,
сгъвката на веждите ѝ като мрази,
блясъкът ѝ, щом е по-щастлива.
В тъмна нощ, когато тя изчезва,
само аз скръбта ѝ различавам
в траурните дипли на най-черното...
Тя скърби за себе си тогава.
Мога да напиша за луната
реквием,
когато си замина.
Чуеш ли да ти припява някога -
това съм аз,
изчезнала завинаги.