автор: ina_krein

В едно прекрасно царство живял справедлив цар. Грижел се за държавните дела всеотдайно и честно, работейки от сутрин до вечер за добруването на народа си. Страната му процъфтявала, за ужас на неговите врагове.
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го премахнат или накарат да стане като тях, за да не бягат поданици от земите им в неговите.
-Хубаво би било да го отровим – предложил Дебелият цар. – Ще му изпратим на-вкусното ястие, ще го опита и ще умре. Следващият на престола ще бъде като нас и ще заживеем спокойно.
-Аз имам по-добра идея - подсмихнал се Хитрият цар. – Да го запознаем с красива млада дама, която да го накара да се влюби в нея и така да го разори, че сам да дойде да ни моли за помощ. Тогава лесно ще го накараме да бъде като нас.
-Много сте глупави – засмял се Мазният цар. – Тук работа ще свърши само моят братовчед. Той с такива мили думи и комплименти ще завърти главата на Справедливия цар, така ще го омае, че ще го принуди да върши несправедливи дела доброволно, без да се усети.
-Който успее, - почесал се под короната Дебелият цар – ще вземе едната половина от царството на съседа.
-А другата ще си поделят останалите двама от нас – допълнил доволно Хитрият цар.
Речено-сторено. Само след няколко дни в двореца на Справедливия цар пристигнало невиждано ястие. То ухаело така изкусително, че всички, покрай които минавал слугата с подноса, преглъщали слюнки и лакомо се втренчвали в препечената коричка на блюдото, от което се извивала тънка пара.
Негово Величество огледал внимателно от всички страни подаръка, позамислил се и наредил да го изхвърлят, заповядвайки никой да не близва дори от него. Планът на Дебелия цар се провалил с гръм и трясък.
Скоро, уж случайно, в двореца пристигнала племенницата на Хитрия цар. Заявила, че минавала наблизо и тъй като много била слушала за богатствата в палата на съседа, решила да ги види с очите си. Тя била чудно красива, облечена в най-скъпата си рокля, носела бижута, донесени от далечни земи, но безумната алчност личала по погледа ú. Владетелят любезно я развел из своя дом, а после я отпратил с досада. Когато тя се опитвала пак да го посети, измислял оправдания и не се срещал с нея. Постепенно нейният чичо трябвало да се примири с провалената си идея.
Дошло лято, настъпила страшна суша. Справедливият цар, а и неговите съседи, се уплашили не на шега. Трябвало да се направи нещо, за да се спаси бъдещата реколта. Иначе през зимата хората щели да измрат от глад.
-Сега е моментът – заявил Мазният цар и изпратил своя братовчед да действа.
Младият човек бил изключително умен, владеел изкуството да убеждава, да прави комплименти и да внушава идеите си на другите. Той само за месец успял да накара владетеля да го провъзгласи за свой най-първи съветник. Позволил му да търси вода за нивите, като копае по средата на всяка от тях. Дал му пари за материали и работници, които, естествено, младият човек откраднал, по-голямата част от нивите съсипал, а на наетите хора не платил. Постепенно недоволството срещу Справедливия цар нараствало, идвала есента, а реколтата била нищожна. Вода така и не се намерила, защото работата не била свършена както трябва.
Съветникът обаче с мили думи лъжел царя, който заслепен, му вярвал. В началото на зимата народът се вдигнал на бунт и прогонил своя владетел от трона. Мястото му заел младият лицемер, който бързо разделил царството между себе си и съседите, а истинският господар забягнал в далечни земи, за да спаси живота си.
Там разбрал, че най-страшната отрова са лъжовните красиви думи, които те карат да тръгнеш против доброто у себе си, унищожавайки онова, което си градил с години. С времето осмислил какво се е случило и подготвил своето завръщане.
Какво станало с тримата съседи на Справедливия цар? Само след година народът ги прогонил позорно заради тяхната алчност, високомерие и бездушие.
Законният владетел заел своето място и възстановил реда в земите си, но запомнил за цял живот урока, който му бил даден – че най-страшна е отровата на лицемерното предателство, която приемеш доброволно. Тя може да те унищожи по-бързо от война или суша.